poetry, essays and narrativas (copyright ©)

ditelindja e fundi "samo jedan dan života"

i dedikohet mikut tim bullgar georgit, i cili pas nje tumori te papritur ne koke, u nda nga jeta me

10.7.2011-tre jave pasi festoi 60-vjetorin.


...nga prishtina u nisa aty mbas mengjesit dhe ne oren 11:00 mberrita ne shkup. aty u takova me cuten e budionin, te ardhur posacerisht nga pogradeci e se bashku morem rrugen per petrich, bullgari.
rruges me treguan se kishte qene georgi ne pogradec e se kishte lene disa ftesa per ditelindjen e tij,
per te 60-en.


ngaqe ishte shume vape, ndaluam diku afer valondovos..., pime dicka e vazhduam rrugen.
me ne fund mberritem ne petrich. si gjithmone u sistemuam te hotel "elena". u qetesuam pak dhe nga ora 19:00 u nisem per te restoranti ku organizohej festa...
te hyrja e restorantit qendronte dikush qe na tregoi vendet e rezervuara. zume vendet e ne pritje te shihja georgin e me ankthin se ne c'gjendje do t'a gjeja mikun tim, rrija ne qetesi e shihja njerezit qe ishin ne salle dhe ata qe vinin...
nuk kaloi shume dhe ne salle hyri georgi

u ngritem ne kembe. nga vendi ku ndodhesha qendroja i heshtur, duke e ndjekur me sy.
takohej, perqafonte...e, puthte miqte.
"...sa paska ndryshuar", thashe ate moment.
tek e shihja ashtu me kujtoheshin bisedat pa fund e tregimet e shumta...syte e ndritshem te tij...floket e dendur.
erdhi tek une...me syte e venitur me pa thelle...me perqafoi...me shtrengoi rreth vetes sikur donte te me thoshte: "...te faleminderit shume qe erdhe".
humbi perseri mes miqsh...vazhdonte t'i takonte... e t'i perqafonte.


ne sallen e mbushur plote, si ne tym degjohej muzika e nje orkestre nen zerin e embel te nje gruaje te pashme...
ishte gala.
ajo sikur t'a kishte kuptuar gjendjen tone mbas takimit me georgin n'a u afrua e kendoi gati gjithe mbremjen prane nesh, prane budionit...
gala sapo e kishte lene mikrofonin dhe tek orkestra u afrua nje burre i moshuar, me nje pamje chansonnieri e vagabondi...
kishte pak mjeker te bardhe, sy qe i ndriconin mbi buzet e thara, nga ku dilte nje buzeqeshje e lehte.
ishte shani.
nga vendi ku ndodhesha e shihja ate dhe nuk di pse me hyri menjehere ne zemer...sado qe ai akoma nuk kishte filluar te kendonte.
ndoshta nga menyra se si e mbante mikrofonin dhe doren tjeter te futur ne xhep.
mbasi i hodhi nje sy salles veshtrimin e orientoi te georgi, duke e pare ate thelle ne sy...
buzeqeshja iu hidherua...uli koken dhe,...me syte e lodhur filloi te kerkonte ne repertorin e tij duke vrare mendjen se me cilen kenge do t'a fillonte...
dhe filloi...

"...samo jedan dan života
jos jednu casu mi dajte sad
jer ja sutra nisam s vama
jer sutra umrijecu mlad

moj život je kratak bio
i prolazan kao san
a ja želim samo jedno
da živim jos jedan dan..."


"... vetem per nje dite te jetes
me jepni nje gote tani
sepse une nuk do jem neser
sepse neser do vdese i ri

jeta ime eshte e shkurter
eshte e shkurter si nje enderr
une dua vetem nje gote te pi
qe te jetoje dhe nje dite tjeter..."

fate velaj, petrich-bullgari. 18.6.2011

 

 

der letzte geburtstag- samo jedan dan života

 

gewidmet an meinen bulgarischen freund georgi welcher an einem tumor im kopf plötzlich drei wochen nach seinem 60 geburtstag starb.

 

…nach dem frühstück fuhr ich von pristina nach skopje, wo ich um 11 uhr ankam.

dort traf ich cute und budion welche extra aus pogradec angereist waren und gemeinsam fuhren wir nach  petrich, bulgarien weiter.

während der fahrt erzählten sie mir dass georgi in pogradec war und einige einladungen zu seinem geburtstag hinterlassen hatte, zu seinem 60sten.

die fahrt unter einer starken sonne war anstrengend und um uns etwas zu erholen hielten wir bei einer raststation in der nähe von valondovo an...dort tranken wir etwas und fuhren weiter.

nach einer langen strecke kamen wir in petrich an und waren wie immer im hotel elena akkomodiert. wir blieben in zimmer bis 19.00uhr und dann gingen zu dem restaurant wo die feier organisiert wurde.

beim eingang stand jemand der uns die reservierten plätze zeigte. in erwartung georgi zu sehen und mit der panik in welchem zustand ich meinen freund sehen würde blieb ich mit den augen bei der eingangstür fixiert und sah die menschen die den saal füllten.

es verging nicht viel zeit und zur tür herein kam georgi...

wir alle standen auf…ich stand still und folgte ihm mit den augen überall hin.

er traf die menschen...küsste sie alle.

„meine güte so stark hat er sich verändert“ - sagte ich in diesem moment.

ich folgte georgi weiter und plötzlich hatten mich die erinnerungen eingeholt. ich dachte an unsere treffen...die unendlichen erzählungen von ihm über bulgarien...die glänzenden augen beim reden und…die dichten haare.

er kam bei mir an...mit müden augen sah er mich an...umarmte mich...drückte mich so stark als ob er sagen wollte...“danke das du gekommen bist“.

er verschwand wieder in der menschenmenge... traf freunde... umarmte sie…küsste sie.

in dem vollgefüllten saal war, wie im nebel  die musik eines orchesters mit der gesanglichen begleitung einer schönen dame mit außergewöhnlich süßer stimme, zu hören.

es war gala.

sie, als sie unsren betroffenheit nach dem treffen mit georgi verstanden hatte, ist zu uns gekommen und ist fast die ganze nacht bei uns gestanden, neben budion.

gala hatte das mikrofon verlassen und dem orchester näherte sich ein alter mann, mit dem aussehen eines chansonniers und eines vagabund’s...

mit einem kurzen weißen  bart im gesicht, glänzenden augen und trockenen lippen die sich zu einem leichten lächeln kräuselten.

es war shani.

von  meinem platz aus sah ich ihn und folgte ihm mit den augen…

ich weiß nicht wieso er so schnell mein herz berührte, obwohl er noch nicht zu singen begonnen hatte...

vielleicht von der manier wie er das mikrofon hielt und die andere hand in der hosentasche hielt.

nachdem er in die runde blickte, schaute  er zu  georgi und sah ihm tief in die augen.

sein lächeln verschwand...der kopf blieb hängen...und mit den müden augen stand er still als ob er  etwas spezielles in den repertoire suchen würde mit dem er das lied anstimmen würde.

 

nach einer kleinen pause begann er:

 

“...samo jedan dan života

jos jednu casu mi dajte sad

jer ja sutra nisam s vama

jer sutra umrijecu mlad

 

moj život je kratak bio

i prolazan kao san

a ja želim samo jedno

da živim jos jedan dan…”

 

"... nur für einen tag des lebens

geben sie mir jetzt ein glas

weil ich morgen nicht sein werde

weil ich morgen zu jung sterbe.

 

mein leben ist sehr kurz

so kurz  wie ein traum

ich will nur einen glas zum trinken

um einem tag  mehr zu leben..."

 

fate velaj, petrich-bulgarien, 18.06.2011

 

 

Последният рожден ден – само за един ден живот

Посветено на моят български приятел Георги, който почина внезапно три седмици след 60тият си рожден ден поради тумор на мозъка.

...след закуска потеглих от Прищина към Скопие, където пристигнах в 11 часа.

Там срещнах Куте и Будион, които бяха пристигнали спецялно от Поградец и продължихме пъуването заедно към Петрич, България.

По време на пътя те ми разказаха, че Георги е в Поградец и е оставил няколко покани за честването на 60тият си рожден ден.

Пътуването беше напрегнато под силното слънце и за да си отпочинем спряхме на една бензиностанция в близост до Валондово...там заредихме гориво и продължихме нататък.

След една дълга отсечка пристигнахме в Петрич и отседнахме както винаги в хотел Елена. Останахме в стаята до 19 часа и след това отидохме в ресторанта, където беше организирано празненството.

На входа бяхме посрещнати от някой, които ни показа резервираните за нас места. В очакване да видя Георги и в паника, в какво състояние щяхх да видя моят приятел, останах вторачен във входната врата и гледах как хората напълваха залата.

Не след дълго Георги влезе през вратата...

ние всички станахме на крака...аз стоях неподвижно и го следях навсякъде с очи.

Той срещна хората...целуна всеки един.

„Божичко, толкова се е променил.“ - казах в този момент.

Проследих Георги нататък и внезапно ме връхлетяха спомените. Спомних си за първата ни среща...безкрайните мз разкази за България...блясъкът в очите мз докато говореше и ...гъстата коса.

Той стигна до мен...погледна ме с уморени очи...прегърна ме...притисна ме толкова силно, сякаш искаше да каже...“Благодаря ти, че дойде“.

Той отнво изчезна в тълпата...срещаше приятели...прегръщаше ги...целуваше ги.

В препълнената зала се чуваше, като в мъгла, музиката от един оркестър и припева на една красива дама, с необикновенно сладък глас.

Това беше Гала.

След като разбра колко се бяхме разтроили след срещата си с Георги, тя дойде и остана при нас цялата вечер, до Будион.

Гала остави микрофона и към оркестъра се приближи един възрастен мъж, които изглеждаше като певец на шансони и едновременно на вагабонт...

с късз прошарена брада, светещи очи и пресъхнали устни, които се извиваха в лека усмивка.

Това беше Шани.

Видях го и го проследих с очи от моето място...

Не зная защо той така бързо докосна сърцето ми, въпреки че още не беше започнал да пее...

Може би по начина, по който държеше микрофона и беше пъхнал другата си ръка в джоба на панталона.

След като се огледа наоколо, погледна към Георги и се взря дълбоко в очите му.

Неговата усмивка изчезна...главата му клюмна...и с уморен поглед остана неподвижен, като че търсеше нещо спецялно в репертоара си, с което да се настрои за песента.


След една кратка пауза започна:

“...само за един ден живот

дайте ми сега още една чаша,

защото утре няма да съм с вас

защото утре ще умра твърде млад.

Животът ми бе твърде кратък

и премина като сън.

А аз искам само едно

да живея още един ден.”


Фате Велай, Петрич, България, 18.06.2011